Доклад от теренно проучване на растителността в община Габрово

През изминалата година на територията на община Габрово бе проведено теренно проучване на растителността и природните местообитания  на територията на община Габрово, извън мрежата в обхвата на ПП „Българка“ и възвишението Стражата.

В края на март 2020г. експертите от Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания при Българска академия на науките представиха доклада, изготвен като финален етап от реализирането на проучването.

През последните 30 г. опазването на околната среда и търсенето на устойчиви модели на управление на биологичните ресурси са във фокуса на международната общност и отделните държави, което е резултат от осъзната необходимост да се намали пагубното унищожаване на природната среда от човека.

Целта на проведеното изследване бе да се проучи разнообразието на растителни съобщества и природни местообитания на територията на община Габрово, извън обхвата на ПП „Българка“ и възвишението Стражата.

Теренната работа, продължила почти 5 месеца и обхванала територия с над 55 населени места, предостави на специалистите достатъчно информация за анализиране на съществуващото разнообразие от растителни съобщества и природни местообитания на територията на общината.

От доклада става ясно, че територията на община Габрово, често срещани са изоставените обработваеми земи, върху които се развива плевелна растителност, в която много често се срещат инвазивни видове като бялата злолетница (Erigeron annus) и канадската кониза (Conyza canadensis). Интродуцирани видове са установени и в някои язовири, например яз. Синкевица, където се среща водната чума (Elodea canadensis), която оказва отрицателно въздействие върху естествената растителност и води до еутрофикация по периферията на водното тяло.

Преобладаващата растителност в общината е горска, която е представена от дъбови, дъбово – габърови, букови и смесени гори.

По време на проучването бе намерено и ново находище на родопския силивряк (Habrlea rhodopensis), наричан още безсмъртниче в някои краища на страната, поради способността си да възобновява жизнените си функциите дори и след изкореняването и хербаризирането му.

Теренното проучване бе осъществено от д-р гл. ас. Кирил Василев от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН и Момчил Назървов, изследовател-еколог в Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания  при БАН.

Подробна информация за резултатите от проучването може да видите в приложения доклад.