Първи резултати от теренните проучвания в местността Стражата

През настоящата 2019 г. са проведени теренни проучвания в периода май-август, като до момента равномерно са обходени и изследвани близо 80% от изследваната територията. Теренната работа ще продължи и Септември месец включително, като на общата територия се разполагат 55 населени места. Географското разположение на изследвания район, както и разнообразието на геоложките, почвени и други характеристики предопределят съществуващото растително разнообразие. Tериторията е с полупланински и хълмист релеф, което е  характерен за  централен Предбалкан.

В началото на вегетационния сезон беше проучена ранната плевелна (рудерална) растителност, която се среща в изоставени обработваеми земи, синури и ниви.

През месеците юни и юли основният фокус на теренната работа беше върху тревните съобщества представени от сенокосни ливади и пасища характеризиращи се с високо видово разнообразие и разпространението и на редки и защитени растения.

През месеците юли и август проучванията продължиха в южните и източни части на общината, където преобладава горската и храстова растителност. Характерно за тази част на изследваната територия са язовирите и малките езерца, които дават възможност за развитие на водна и блатна растителност.

Районът е богат на варовити излазни скали, които предразполагат развитието на хазмофитна и храстова растителност. Точно в такива растителни съобщества е намерено и ново находище на родопския силивряк (Habrlea rhodopensis), наричан още безсмъртниче в някои краища на страната, поради способността си да възобновява жизнените си функциите дори и след изкореняването и хербаризирането му.

Преобладаващата растителност в общината е горска, която е представена от дъбови, дъбово – габърови, букови и смесени гори. В дъбово – габърова гора в района на село Рачевци беше намерено дърво от скоруша (Sorbus domestica), с обиколка от около 6 m и по думи на местните жители с възраст от над 300 години. Дървото е високо около 30 м като има увреждания по кората, счупени клони, но за по – точна информация за състоянието му и възрастта трябва да се направят дендрологични изследвания. В буковите гори се среща и орхидеята дълголистен главопрашник (Cephalanthera longifolia)

На територията на общината, често срещани са изоставените обработваеми земи, върху които се развива плевелна растителност, в която много често се срещат инвазивни видове като бялата злолетница (Erigeron annus) и канадската кониза (Conyza canadensis). Интродуцирани видове са установени и в някои язовири, например яз. Синкевица, където се среща водната чума (Elodea canadensis), която оказва отрицателно въздействие върху естествената растителност и води до еутрофикация по периферията на водното тяло.

Този проблем е най - сериозен в алувиални, периодично заливани крайречни гори с обикновенна елша (Alnus glutinosa), крехка върба (Salix fragilis) и бяла върба (S. alba). Тези гори са много уязвими поради локалното си разпространение, и специфичните екологични характеристики. През вековете антропогенният натиск става все по-засилено и води до тяхното увреждане или значителна степен на деградация. По поречието на реките Янтра, Мечковица, Жълтешка река и др. се срешат и други инвазивни видове като японската фалопия (Fallopia bohemica), бялата акация (Robinia pseudoacacia) и жлезистата слабонога (Impatiens glandulifera), които изместват и задушават местните видове, променяйки коренните местообитания. Това води до намалчване на биоразнообразието и загуба на екосистемни услуги.

В общината се наблюдава естествена сукцесия в повечето тревни съобщества, което води до охраставяване поради липса на коситба или паша. Поради тези причини с времето биоразнообразието се променя. В състава на мезофилните ливади се среща например елегантния салеп (Orchis elegans). В сухите тревни съобщества в района се срещат планинската мащерката (Thymus pulegioides), обикновенния риган (Origanum vulgare), жълтия кантарион (Hypericum perforatum), белия равнец (Achilea milefolium) и други лечебни растения. Храстовата растителност е формирана от обикновенната шипка (Rosa cannina), обикновен глог (Crataegus monogyna), джанка (Prunus cerasifera), трънка (P. spinosa) и др. Заплаха за тревните съобщества е и широкото разпространение на орловата папрат (Pteridium aqilinum). В западните, северните и централни части на общината антропогенното влияние е най – силно като там е голяма концентрацията на плевелна растителност и тревни съобщества, а преобладаващите гори са дъбови, смесени широколистни и гори от келяв габър, които са интензивно използвани. Южните част са почти непокътнати и има добре запазени букови, габърови и смесени широколистни гори. Те са богати и на скална растителност, развиваща се по отвесни скали. В югозападната част е най- голяма концентрацията на водна и блатна растителност, например като съобществата на широколистения папур (Typha latifolia) и обикновената трастика (Phragmites australis).

Данните са предоставени от Момчил Назъров, изследовател-еколог в „Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания“ при БАН.